Каменен пролом – природен феномен



Национален химн

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.





Мила Родино става национален химн на България през 1964 г.

Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г.

Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов.

Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. 


Химнът на Обединена Европа

Това е химнът не само на Европейския съюз, но и на Европа като по-широко понятие. Мелодията е от Девета симфония, композирана през 1823 г. от Лудвиг ван Бетовен.

За финал на симфонията Бетовен създава музика към „Ода на радостта“, написана през 1785 г. от Фридрих фон Шилер. Това произведение изразява идеалистичното виждане на Шилер за братството между хората, споделяно и от Бетовен.

През 1972 г. Съветът на Европа (същият орган, който е автор на европейското знаме) приема „Ода на радостта“ на Бетовен за свой химн. Известният диригент Херберт фон Караян е помолен да направи три инструментални аранжимента - за соло пиано, за духови инструменти и за симфоничен оркестър. Без думи, на универсалния език на музиката, този химн изразява идеалите на свободата, мира и солидарността, за които Европа се бори.

През 1985 г. той е приет от държавните и правителствени ръководители на ЕС за официален химн на Европейския съюз. Неговата цел не е да замени националните химни на държавите-членки, а по-скоро да почете споделяните от всички тях ценности и тяхното единство в многообразието.